Хидроенергиен проект Цанков Камък
2 април 2004 г. Авторитетното британско списание EUROMONEY определи строителството
на ХВ Цанков камък за сделка на годината като най-добре структурирания проект
в търговско-финансово отношение за 2003 г. Рамката на финансирането на проекта
има комплексна структура с много източници, включваща консорциум от банки и експортни
кредитни агенции, действащи като презастрахователи.
|
Изпълнение |
Първият пилотен проект за съвместно изпълнение по Протокола от Киото на основата
на Меморандум за разбирателство между Р. България и Р.Австрия |
|
Цел |
Устрояване на средния участък на каскада Въча и пълноценно усвояване на наличния
хидроенергиен потенциал по поречието на р. Въча |
|
Финансиране |
Експортни и търговски кредити в размер на 220 млн. Евро, отпуснати без държавна
гаранция |
|
Съоръжения |
Язовир Цанков камък
• Обем 111 млн м³
• Дъгова куполна язовирна стена с двойна кривина
ВЕЦ Цанков камък
• Инсталирана мощност 80 MV
• Годишно производство 1185 GWh
Подземна напорна деривация
• Дължина 456 м |
|
Период |
2004 - 2008 г. |
|
Експлоатация |
2008 г. |
Дъгова куполна язовирна стена с двойна кривина
Обем: 111 000 000 кубични метра
Максимална височина на стената: 130 метра
Кота на короната: 688 метра
Дължина на стената по оста на короната: 468 метра
Дължина на дъговата част: 345 метра
Обем на използвания бетон: 465 000 кубични метра
Вертикална схема каскада Доспат - Въча
Топографска схема Хидровъзел Цанков камък
Начало на строителството
29 април 2004 г. Министър-председателят Симеон Сакскобургготски дава старт на
строежа на Хидровъзел Цанков камък.
Хидровъзел Цанков камък е разположен на р. Въча, която е една от големите български
реки. В момента на р. Въча се експлоатират шест ВЕЦ с обща инсталирана мощност
400 МВт и годишно енергийно производство 460 ГВтч. Хидровъзел Цанков камък ще
бъде разположен в средния участък на реката. Проектът предвижда изграждането на
следните основни съоръжения:
- язовир Цанков камък с обем 111 млн. м3, включващ изграждането на първата в България
дъгова куполна язовирна стена с двойна кривина с височина 125 м;
- ВЕЦ Цанков камък с инсталирана мощност 80 МВт и с годишно електроенергийно
производство 185 млн. кВтч;
- подземна напорна деривация с обща дължина 540 м.
Срокът за изпълнение на проекта е пет години от датата на започване на основното
строителство. Новопостроената централа ще бъде собственост на НЕК ЕАД.
Общата стойност на проекта Хидровъзел Цанков камък е 220 милиона Евро. Финансирането
на проекта е чрез банкови кредити, осигурени без държавна гаранция. На 14 ноември
2003 г., Виена са подписани договорите за финансиране. За половината от сумата
(100 млн. Евро) е осигурен експортен кредит, гарантиран от австрийската банка
Oesterreichische Kontrolbank Aktiengellschaft (OeKB). Останалите 120 млн.
Евро се осигуряват чрез търговски кредит. Схемата на цялостното финансиране включва
следните основни участници:
- VA TECH Finance - Водеща банка-организатор;
- Bank Austria Creditanstalt - Банка-организатор на експортния кредит в размер
на 100 милиона евро с участници Fortis Bank, Raiffeisen Zentralbank, Societe Generale;
- Credit Suisse First Boston - Банка-организатор на търговските кредити;
Oesterreichische Kontrolbank Aktiengellschaft (OeKB) осигурява експортна застраховка,
покриваща политическия и търговски риск на експортния кредит в размер на 100 милиона
Евро.OeKB също снабди сделката с презастраховка от четири допълнителни експортни
кредитни агенции: Coface от Франция; Hermes от Германия; EKN от Швеция и Egap
от Чешката република.
Сделката има 16-годишен срок.
Значение на проекта за енергийната система
Експлоатацията на ВЕЦ Цанков камък ще подобри работата на останалите централи
от хидроенергийна каскада Доспат-Въча, като се изгради липсващият среден участък
на каскадата и ще допринесе за пълноценното усвояване на наличния хидроенергиен
потенциал по поречието на река Въча.
Високата степен на разполагаемост и маневреност на хидроенергийните мощности
способства за повишаване на енергийната ефективност при експлоатацията на електропроизводствените
мощности в енергийната ни система.
В този смисъл ВЕЦ Цанков камък ще участва при покриване на върхови и подвърхови
товари, регулиране на честотата и бърз резерв при отпадане на основна мощност.
Социална значимост на проекта
В периода на строителството на хидровъзела ще бъде ангажирана работна ръка от
региона чрез български строителни фирми. При пълно разгръщане на строителните
работи ще бъдат разкрити до 700 нови работни места. След завършване на строителството,
за нуждите на експлоатацията на хидровъзела ще бъдат ангажирани около 50 работници
и специалисти. Голяма част от работниците, специалистите и спомагателният персонал
ще бъдат наети от околните селища. Това ще има положителен социален ефект, водейки
до намаляване на безработицата в региона.
Изграждането на ХВ Цанков камък ще стимулира и развитието на регионалната инфраструктура
и комуникации. Съществена роля в това отношение ще изиграе изместването и реконструкцията
на пътя Девин -Михалково. Обектът е включен в регионалната програма за развитие.
Проектът ще стимулира изграждането на съвременна пречиствателна станция за отпадни
води и ново сметище за град Девин.
В общонационален мащаб изграждането на хидровъзела ще има благоприятно влияние
върху отделни отрасли от икономиката, свързани с производство на електро-механично
оборудване, транспорт и обслужване. Ще бъде стимулиран и строителният отрасъл
чрез поръчки за цимент, арматурна стомана и други строителни материали. Ще се
създадат условия за развитието на рибовъдствотото и туризма в района на община
Девин.
В чашата на язовир Цанков камък няма да попаднат жилищни сгради, селскостопански
и други постройки и съоръжения. В този смисъл реализирането на проекта не е свързано
с изселване или смяна на местоживеенето на местното население.
Чрез проекта Хидровъзел Цанков камък ще се намалят емисиите на парникови газове,
основно въглероден диоксид СО2, както и другите атмосферни замърсители, най-вече
серни и азотни окиси и прах, които се отделят от заместените от работата на тази
нова мощност маргинални базови ТЕЦ в електроенергийната система на страната.
Съгласно Протокола от Киото, в периода от 2008 до 2012 г. включително, Австрия
и България са задължени да намалят емисиите на парникови газове. Проектът дава
възможност спестените емисии на СО2 да се предоставят на Австрия за изпълнение
на нейните задължения по Протокола от Киото. Редуцираните емисионни единици ще
се заплащат от Австрия на България по цена 10 долара за тон редуцирани емисии.
Докладът за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е изготвен съгласно
българското законодателство и е приет от Министерството на околната среда и водите
през м. октомври 2002 г.
Прогнозните редуцирани емисии от ТЕЦ, при експлоатацията на каскада Доспат-Въча,
след изграждането на Хидровъзел Цанков камък и рехабилитацията на останалите четири
централи, е 228 000 тона СО2 годишно.
Районът на Хидровъзел Цанков камък не попада в близост на области под закрила
(свързани със защитени национални паркове, исторически паметници на културата
и др.)
През м. декември 1997 г. в гр. Киото, Япония, е приет Протокол към Рамковата
конвенция на Обединените нации по изменение на климата т. нар. Протокол от Киото,
определящ количествените задължения на развитите страни, както и на страните в
преход, за ограничаване и снижаване на вредните емисии, предизвикващи парников
ефект в атмосферата. Към настоящия момент Протоколът е подписан от 84 държави,
включително и от България. В Протокола енергетиката се определя като основен източник
на вредни емисии, предизвикващи т. нар. "парников ефект". В този смисъл приоритетно
значение придобиват проекти за изграждане на електропроизводствени мощности, използващи
възобновяеми енергийни източници като един от начините за намаляване на вредните
емисии в атмосферата.
В тази връзка, на 2 септември 2002 г. в гр. Йоханесбург е подписан Меморандум
за разбирателство относно двустранно сътрудничество между Република България и
Република Австрия за изпълнение на съвместни проекти във връзка с изпълнение на
решенията на Протокола от Киото. Сътрудничеството в рамките на меморандума улеснява
реализацията на съвместни проекти с използване на средства по Протокола от Киото.
В меморандума са посочени кои дейности и проекти могат да се считат за съвместно
изпълними, като една от тях е изграждането на електрически централи на възобновяеми
енергийни източници. От австрийска страна този меморандум е подписан от г-н Вилхелм
Молтерер, Федерален министър на земеделието, горите, околната среда и водите,
а от българска страна - от г-н Милко Ковачев, Министър на енергетиката и енергийните
ресурси, г-н Милен Велчев, Министър на финансите и г-жа Долорес Арсенова, Министър
на околната среда и водите.
От страна на Република Австрия е предложено проектът за изграждане на хидровъзел
"Цанков камък" да бъде определен като проект по смисъла на Протокола от Киото
и двустранния меморандум. Проектът е одобрен като пилотен проект от австрийска
и българска страна на равнище министри. Проектът е първи в това отношение и за
двете страни.
Като оцени всички предимства от съвместното изпълнение на пилотния проект ХВ
Цанков камък в рамките на двустранното сътрудничество между двете страни, Министерският
съвет на Република България с Решение № 592 от 02.09.2003 г. определи Националната
електрическа компания ЕАД за инвеститор на проекта.
| 
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
